


Септември често идва с усещането за ново начало. Лятото приключва, децата се връщат на училище, отпуските свършват, а ежедневието отново влиза в по-строг ритъм. На теория това е сезонът на рестарта. На практика за много хора първите седмици на есента носят умора, напрежение, понижено настроение и странното усещане, че трябва да „наваксаме“ с живота.
Това състояние понякога се описва като „September blues“ – разговорен израз за временен спад в настроението и трудна адаптация към края на лятото. То не е официална медицинска диагноза, но преживяването зад него е напълно реално: промяната в режима, по-малкото свободно време и очакванията към новия сезон могат да натоварят психиката.
Преходът от лято към есен е много повече от смяна на календара. През лятото ежедневието често е по-гъвкаво – лягаме по-късно, прекарваме повече време навън, пътуваме, срещаме се с приятели и оставяме част от рутината на заден план.
Септември връща структурата.
Работата и училището започват с пълна сила, графикът се запълва, а задачите, които сме отлагали през лятото, отново се появяват. За някои хора това създава усещане за рязък преход, особено ако към него се добави недоспиване или натрупана умора.
Има и още един фактор – светлината. С постепенното скъсяване на деня естествената експозиция на дневна светлина намалява. Светлината участва в регулирането на циркадния ритъм и влияе върху съня, бодростта и настроението. Това не означава, че всеки спад в настроението през есента е причинен от липсата на слънце, но сезонните промени могат да бъдат един от факторите.
Психологическият контраст също има значение.
След дни или седмици на почивка връщането към имейли, срокове, задължения и ранно ставане може да изглежда по-тежко, отколкото е било преди отпуската. Разликата между „искам“ и „трябва“ става по-осезаема.
За някои хора септември носи и своеобразна равносметка. Началото на есента често се възприема като втори януари – момент за нови планове, цели и обещания към себе си. Именно тук може да се появи допълнителен натиск: да започнем спорт, да сме по-продуктивни, да подредим дома, да свалим килограми, да променим работата си, да организираме живота си.
Когато списъкът стане прекалено дълъг, „новото начало“ лесно се превръща в още един източник на стрес.
Важно е да се прави разлика между временен спад в настроението и психично състояние, което изисква професионална помощ.
Ако човек е по-уморен, раздразнителен или без настроение за няколко дни около промяната в режима, това може да е част от нормалната адаптация. Но продължителната тъга, загубата на интерес към дейности, които обичайно носят удоволствие, значителните промени в съня или апетита, чувството за безнадеждност и сериозните затруднения в ежедневното функциониране не бива да бъдат пренебрегвани.
Сезонното афективно разстройство е отделно състояние, което може да се проявява по определен сезонен модел. При съмнение за такъв проблем разговорът с лекар или специалист по психично здраве е по-подходящ от опита да се „излекуваме“ сами с повече почивка или позитивно мислене.
Една от най-честите грешки е опитът да започнем есента с десет нови навика. По-добър подход е да изберем една или две промени – например по-редовен сън и кратка разходка всеки ден.
Малките стъпки са по-лесни за поддържане и създават усещане за контрол.
Ако е възможно, не превключвайте от напълно свободен летен график към максимално натоварване за един ден. Постепенното връщане към обичайния час за лягане и ставане може да улесни адаптацията.
Редовният сън е особено важен, защото недоспиването може да засили раздразнителността, тревожността и усещането за психическо претоварване.
Дори кратката разходка навън може да бъде полезна. Освен че осигурява движение, тя ни дава достъп до естествена светлина и прекъсва поредицата от задачи пред екрана.
Ако работите в офис, опитайте да използвате обедната почивка за кратко излизане вместо да я прекарате пред компютъра.
Новият сезон не изисква нова версия на вас самите.
Не е задължително през септември да започнете едновременно нов режим, нов спорт, нов проект, нов курс и основно разчистване на дома. Поставянето на прекалено много цели може да засили усещането за провал още преди да сме започнали.
По-добрият въпрос е: „Какво би направило ежедневието ми малко по-леко?“
Краят на лятото не означава край на приятните моменти. Среща с приятели след работа, вечерна разходка, кратко пътуване през уикенда или време с книга могат да бъдат малки „острови“ в натоварения график.
Когато всичко приятно бъде отложено за следващата отпуска, ежедневието лесно започва да изглежда като безкраен списък със задължения.
Постоянните известия, новини и социални мрежи могат да поддържат усещането, че трябва непрекъснато да сме активни и информирани.
Определени часове без телефон, изключването на ненужните известия и по-ясната граница между работа и лично време могат да помогнат за психическото „изключване“.
Понякога най-простата стъпка е да кажем на близък човек: „Напоследък не се чувствам добре.“
Това не означава, че проблемът непременно е сериозен. Споделянето може просто да намали усещането, че преминаваме през трудния период сами.