Чова – японското изкуство на пълната хармония

Познаваме ли „морските аспержи“?
октомври 7, 2021
Шоколад срещу вируси, или за важните витамини и минерали
октомври 10, 2021
Покажи всички

Чова – японското изкуство на пълната хармония

Как да намерим и да поддържаме хармонията в живота си, ни учи книгата „Силата на чова“ на японската авторка Акеми Танака. Нейната житейска мисия е да сближава културите на два различни свята – Източния и Западния. 

Но какво е „чова“? В книгата си авторката споделя: „Чова е постоянното търсене на баланс във всичко, което правим. Дали става дума за намирането на равновесие в работното ни място, постигането на хармония със заобикалящата ни среда, или това да открием личния си стил и собственото си темпо – практикуването на чова ни учи да намираме щастие в осъществяването на малките желания и победи и да изпитваме чувство на самодостатъчност“. Практикуването на чова започва от дома. Ето и някои японски практики, които Акеми Танака споделя, развеждайки ни в дома, в който е отраснала като дете.

Тадаима – Окаери

Когато някой член от семейството се връща вкъщи, той казва „Тадаима“. Това буквално означава „Току-що се прибрах“ или „Вече съм вкъщи“. Онзи, който си е вкъщи, ще отговори: „Окаери насай“ или просто „Окаери“. Което ще рече „Добре си се завърнал“.

Живеем в свят, където от нас се очаква да сме постоянно на линия – да отговаряме на имейлите, да проверяваме съобщенията си на телефона, да сме в социалните медии, където често сме „приятели“ с колеги от работата, с някогашните съученици, с членовете на своето семейство и с непознати. Границите между дома, работата и нашия социален живот, изглежда, са се променили необратимо. Най-малкото, което бихме могли да направим при това положение, е да сме наистина вкъщи, да сме изцяло отдадени на дома, когато сме в него.

В Япония все още има случаи подаръците да се загъват в пъстра копринена тъкан, наречена фурошики. Тези тъкани по традиция имат много повече от една употреба. Използват се за опаковане на дрехи, които след това се съхраняват спретнато сгънати в шкафа.

Тази всецяла отдаденост на дома, която е била толкова лесно постижима в детството – „вече съм вкъщи“, може да е изключително важна. За един японец тези думи звучат като песен, като музикален звук, който свързваме с обичта на семейството ни към нас. Ние ще се завърнем у дома, ще изуем обувките и ще се провикнем: „У дома съм“, още преди да сме успели да отдъхнем с облекчение, оставяйки отминалия ден зад гърба си. Не след дълго вече ще вечеряме със семейството си, ще четем книга или ще релаксираме във ваната. Има някаква мощ в това напомняне – всекидневната отдаденост да сме в настоящия момент – поне когато сме у дома: „тук съм, сега“.

в унисон с природата

И днес животът на японците продължава да е в тясна връзка с ритъма на годишните времена и това е в сила и за живота в японския дом. Когато трябва да открием своя баланс, нека не забравяме, че това означава да сме в баланс с природата.

Чова, да живеем в хармония, не означава да създадем някакъв мехур около себе си и да забравим, че и ние като всичко останало на този свят сме природни създания. Без значение колко пластмаса използваме и колко дълго прекарваме в градове от стомана и бетон, ние сме природата и природата – това сме ние.

Подобно на всички природни създания ние – както и нашият живот – подлежим на промяна. И също като всички останали природни създания най-накрая ще угаснем.

Но това не би трябвало да звучи потискащо; то е просто житейски факт. Приемайки го, той ще ни помогне да възприемем ритъма на природата, както и неизбежното износване и стареене, което постига домовете ни. Аз бих искала да ви покажа на какво ни учи чова за живеенето в баланс с природата и как да обръщаме по-голямо внимание на нуждите на нашите домове.

Самият факт, че японските домове са до голяма степен изградени от естествени материали – хартия, дърво и пресована пръст, – ни напомня за тези простички, но важни истини. Ако се вгледате по-внимателно в плъзгащите се врати шоджи в моя фамилен дом Танака, ще забележите, че макар къщата да е стара, хартиените панели изглеждат чисто нови. Хартията на вратите обикновено се подменя веднъж годишно, на 30 или 31 декември, преди началото на всяка нова година. Като малка много обичах да ходя с мама и леля да помагам в подмяната на хартиените панели в къщата на чичо. Пробивах с юмрук хартията и там, където беше минала ръката ми, оставаше дупка с разкъсани, извити като бели пламъци краища. Хартията се подменяше за новогодишните празници и къщата изглеждаше като подмладена – натурален почистващ метод.

вдъхновение от шинто („пътя на духовете“)

Докато обикаляте фамилния дом Танака, ще забележите, че дървените коридори са безупречно чисти и така лъснати, че може да се огледате в тъмното дърво.

Някои от методите, на които японката Мари Кондо, гуру по въвеждането на ред, научи читателите по света – сгъването на дрехи, организирането на дома, изхвърлянето или раздаването на това, от което нямате нужда, – се предават в продължение на векове от поколение на поколение в японските семейства. Според мен една от причините японският начин на подреждане да стане толкова популярен е нашата, често неизговорена с думи, връзка с естествения поток на нещата: съществува вътрешна взаимовръзка между поддържането на чистота в дома и намирането на нашия баланс. Актът по поддържане на чистотата в дома е начин да се настроим към ритъма на природата.

Традиционната японска религия шинто („пътят на боговете [или на духовете]“) включва вярването, че ками (духовете) съществуват навсякъде в природата – в дъжда, в планините, в дърветата и реките. Това се отнася и до създадените от човешка ръка предмети в нашите домове. Живеейки с мисълта за духа на предметите, които почистваме, възприемайки ги като водещи свое собствено съществувание, притежаващи свои собствени нужди, ни кара да не забравяме за грижите, които те изискват от нас. Дори неодушевените предмети, от ветрила до обувки, от столове до автомобили, може да имат ками – в края на краищата всички наши притежания по един или друг начин идват от природата. Даже предметите от пластмаса или стомана са дело на човешка ръка. Шинтоизмът ни учи, че всяко нещо, независимо дали е дело на човешката ръка, или на природата, има вродена стойност.

Докато почиствам моя киридансу, дървения скрин, където си държа кимоната, аз често му казвам: „Благодаря ти, че дойде от Япония заедно с мен, благодаря ти, че така добре ми служиш“.
• Има ли предмети, които използвате редовно – кресло, писалище, часовник, на които бихте искали да изкажете благодарност, задето ви служат от толкова години? Питам се, дали ако изразите своята благодарност към тях, това няма да ви поощри да проявите по-голяма грижа към тези предмети – като например най-накрая да намерите време и да претапицирате любимото си кресло?
• Как бихте могли по-добре да се погрижите за естествените материали във вашия дом? Знаете ли от какъв вид дърво е изработена масата в трапезарията? От какъв материал са спалното бельо и калъфките за възглавници? Мислейки за материите и материалите, които ни заобикалят, ние не само ставаме по-способни да се грижим за тях, но и по-благодарни към предметите за отличната им служба.

рециклиране и повторна употреба в дома

Правилното отношение към материалите в нашия дом означава и да ги използваме колкото може по-дълго, така да ги обгрижваме, че да могат да изживеят живота си пълноценно и щастливо.

В Англия по Коледа винаги ми става тъжно, като гледам как опаковъчната хартия от подаръците бива разкъсана и изхвърлена или натъпкана в черни чували за отпадъци, след като е била използвана само единединствен ден. Всеки път си казвам „моттайнай“ – какво разточителство.

В Япония все още има случаи подаръците да се загъват в пъстра копринена тъкан, наречена фурошики. Тези тъка-
ни по традиция имат много повече от една употреба. Използват се за опаковане на дрехи, които след това се съхраняват спретнато сгънати в шкафа. Използват ги като бохча за носене на разни неща (навремето са били нещо обичайно, също като чантите и вързопите на Запад). Могат да влязат в употреба при пренасяне на зеленчуци, торби с ориз, кутии с храна за обяд, даже пеленачета. Когато фурошики се използват за опаковане на подаръци, след като получателят отвори подаръка – той обикновено го прави насаме у дома, а не в присъствието на този, който му го е дал, – после има грижата да върне фурошики на неговия собственик, така че да може да се използва отново. Опаковането на подаръка в тъкан е както елегантен начин да поднесеш нещо на някого, така и екологично чисто.

Дори и да не опаковате с фурошики, вероятно пак бихте могли да действате в този дух, като се отнасяте по-отговорно към хартията от вашите подаръци, за да може да я използвате повторно.

В Япония царува вдъхновено от шинтоизма вярване, което вероятно съдържа един от най-важните уроци на чова за баланса: грижата за дома е нещо като сделка. Колкото по-добре се грижим за него, толкова по-добре и той ще се грижи за нас.