Той е Гандалф на микробиологията

Имунната система има нужда от вашата отговорност
април 30, 2020
Да потренираме със Синди Крауфорд
май 5, 2020
Покажи всички

Той е Гандалф на микробиологията

Ужасяващите сигнали за възможни епидемии се умножиха през последните години. Страхът от „лудата крава“, довел до значителни ограничения в консумацията на месо, двата птичи грипа, епидемията от грипа H1N1, коронавирусът SARS, коронавирусът MERS, китайският коронавирус, еболата, антраксът и свързаният с него биотероризъм, едрата шарка, вирусната инфекция чикунгуня, вирусната инфекция зика: за всички тези заболявания бяха направени математически модели и прогнози, които предсказваха евентуалната смърт на милиони хора. Нищо подобно не се случи, с едно изключение: грипната епидемия, която убива като най-обикновена грипна епидемия.

Всички потенциални епидемии през последните 20 години, чиито названия вледеняват кръвта ни, надминаха общо едва 10 000 смъртни случая в един свят, в който всяка година умират по 56 милиона души. Не е много впечатляващо. От друга страна, незаслужено бяха пренебрегнати други епидемии, включително тези на холера в Африка и особено в Хаити, при които загинаха 10 000 души, и на тиф в Източна Африка, който също взе 10 000 жертви. Същевременно опасната епидемия от Clostridium difficile убива между 60 000 и 100 000 души годишно по целия свят. И накрая, когато се сблъскваме с паниката, предизвикана от преносимите заболявания като чикунгуня или зика, няма как да не се впечатлим от ниската смъртност и малкото случаи, наблюдавани във Франция, в сравнение с огромното медийно отразяване, на което те са обект, и политическата цена на решенията, свързани с тези сигнали.

Броят на смъртните случаи във Франция, причинени за двайсет години от всички гореспоменати заболявания, превърнали се в предмет на ужасяващи прогнози (с изключение на грипа, който убива всяка година, но който не погуби повече хора в тревожната година на H1N1), е нищожен в сравнение с числата в предвижданията на медийните глашатаи. Имах вече възможността да кажа, че с изключение на „лудата крава“, за която не водя счетоводство, всички тези болести бяха убили за двайсет години в континентална Франция цифром и словом четирима души. Докато броят на злополуките с тротинетки само за 2019 г., пак в континентална Франция, възлезе на единайсет.

Та какво да кажем за всички тези злокобни предвещания, разнасяни из цялата страна, за всички тези плакати по летищата, предупреждаващи за нещо, което е предизвикало смъртта на четирима души?! Да не говорим за милиардите, похарчени за лекарства, които така и не са се появили на бял свят, и за ваксинациите, които са се оказали безсмислени! Не би ли трябвало сериозно да се замислим над тези въпроси?

По стечение на обстоятелствата аз съм се сблъсквал със здравни и в частност с епидемични кризи от самото начало на медицинската си кариера. Участвал съм в борбата с няколко мощни епидемии, в справянето с няколко здравни кризи, натоварен съм бил с мисии от Министерството на здравеопазването и изследванията, така че имам пълното право да се изказвам за тези здравни кризи, включително и за биотероризма, и доколкото ми е известно, съм най-цитираният експерт в областта на инфекциозните заболявания в света, ако се вярва на Expertscape. Това ме задължава да използвам в много по-широк контекст целия си опит и знания за здравните кризи, тяхното значение и възможните подходи към тях.

Но за да се постави всичко това в по-широк контекст, е интересно да се види какво става с реалността при нейното отражение в различните медии на сайта „Нашият свят в данни“ (Our World in Data). Този сайт сравнява истинската смъртност, причинена от различните болести, и ехото им в Гугъл, в „Ню Йорк Таймс“ и в „Гардиан“. При едно и също заболяване действителната смъртност от 2% се превръща в 30% от новините при Гугъл, в 70% – при „Гардиан“ и в също толкова при „Ню Йорк Таймс“. В такъв случай би трябвало да предположим, че тероризмът, убийствата и самоубийствата представляват 70% от поместените в тези два вестника новини за смъртността изобщо.

Преди време бях имал възможността да напиша съвместно с един от главните редактори на списание „Ланцет“ статия, посветена на инфекциозните заболявания, която бях нарекъл „Много шум за нищо“, използвайки заглавието на Шекспировата пиеса, след като бях преброил колко статии за конкретна болест биха могли да бъдат поместени в научния печат: оказало се бе, че за заболяване, причинило една-единствена смърт, е възможно да се появят до  различни международни публикации в най-добрите световни научни списания.

Тази тревога по отношение на епидемиите няма нищо общо с действителната смъртност при инфекциозните болести. В реалния живот тя непрестанно намалява през последните трийсет години. Това се дължи на снижаването на смъртността от трите големи болести убийци: туберкулозата, СПИН-а и маларията. В случая със СПИН например спадането не се дължи на ваксините, а на забележителната кампания – благодарение на натиска, упражняван от неправителствените организации – да бъдат осигурени евтини лекарства, спасителни за заболелите и възпрепятстващи разпространението на епидемията. При маларията пък чудодейното лечение се осигурява от един екстракт от китайски растения, но забележителното смекчаване на тази патология е свързано също така и с масовата употреба на напоени с инсектициди мрежи против комари. Що се отнася до туберкулозата, и при нея няма някакво ново революционно лечение: тя отстъпва терен поради по-качествените медицински грижи и по-добрите хигиенни условия, но въпреки това все още убива по 1,2 милиона души годишно по света.

За намалената смъртност допринася и ограничаването на плашещите хората респираторни инфекции от над 4 милиона през 1990 г. до 2,6 милиона през 2019 г.: наистина съществен спад, дължащ се преди всичко на старите антибиотици и ваксинациите срещу пневмококовите инфекции, изтласкали пневмониите – някога най-голямата причина за съкращаването на дълголетието – на четвърто място. И причината за това е триумфът на съвременната медицина при лечението на съществуващите днес инфекциозни болести. В наши дни истински увеличаващата се инфекциозна болест, проследима из целия свят, е Clostridium difficile, която, доколкото ми е известно, никога не е била предмет на особена сензация. Аз от своя страна ще се опитам да опиша по-подробно тези събития, за да дам обилна храна за размисли в бъдеще.

От книгата „Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги“, издадена от „Колибри“ в превод на Владимир Атанасов.