Погледни ме в очите! Разговаряме с проф. д-р Ива Петкова

Сироп от бъз – естествен имуностимулант
май 28, 2020
Готвачът на Наоми Кембъл разкри диетата й
юни 4, 2020
Покажи всички

Погледни ме в очите! Разговаряме с проф. д-р Ива Петкова

Мнозина вярват в чудеса и магии, а не си дават сметка, че съвременната медицина е тази, която прави чудесата възможни – не толкова отдавна човек с отлепена ретина щеше да е обречен на слепота, докато сега операцията му дава шанс.

Водещ специалист у нас в това отношение е проф. д-р Ива Петкова, управител на клиника „Зора“. Тя се занимава с едни от най-тежките очни заболявания – на ретината и стъкловидното тяло, като отлепвания на ретината и поражения от диабетната ретинопатия.

Проф. д-р Петкова е била дългогодишен началник на Клиниката по офталмология в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет – София. Тя е носител на наградата на в. „24 часа“  – „Лекар, на когото българите вярват“ от 2013 г. досега, член е на Лекарската лига на България по проект на „Дарик“ радио „Най-добрите лекари в София“. Национален консултант е по офталмология  (2010–2019 г.), сега е член на Експертния съвет по очни болести. Специализирала е в клиники в Кьолн, Лондон, Брюксел, Антверпен. Родена е във Велико Търново в семейство на лекар, двете й дъщери също са с лекарски дипломи, сините й очи подсказват темперамент и вдъхват естествен респект. Усещането при срещата с проф. д-р Петкова е, че да – тя ще ви помогне.

Всички сме взрени в екраните. Забелязва ли се увеличаване на зрителните проблеми заради прекаленото натоварване на очите?

Това е действително голям проблем пред нас, очните специалисти, но трябва да го разделим на две възрастови категории. При децата нещата са много по-сложни. Те притежават акомодация, функция на окото, която ни позволява да гледаме еднакво добре както надалеч, така и наблизо. При поглед наблизо, каквото е взирането в екраните, окото се напряга повече и когато имаме некоригирани рефракционни аномалии, най-вече далекогледство и астигматизъм, това напрежение се увеличава. Появяват се възпаления на очите, на клепачите с чести ечемици и главоболие. Най-характерно е то в следобедните часове, когато децата са били на училище, след това са си писали домашните, в междучасията са си гледали телефоните или вкъщи са стояли пред компютъра – т.е. когато акомодацията дълги часове е била напрегната. При по-възрастните акомодацията не е чак толкова важен фактор.

Кога я губим?

Към 40–45-ата година акомодацията започва да отслабва и след 50-ата година да липсва. Тогава слагаме очилата за близко виждане. В тази възрастова група заради непрекъснатото седене пред екрана получаваме оплаквания като сухота, парене, чувство за чуждо тяло, за песъчинки в окото, за умора, която ни кара да затваряме по-често очи и да си почиваме. Това е свързано с недостатъчност или недобро качество на сълзите. С други думи, на тази възраст проблемът настъпва физиологично, но работата с компютъра го задълбочава. Ние се взираме в екрана, забравяме да мигаме, а мигането е това, което обменя слъзния филм, който храни роговицата и изобщо предната очна повърхност. И когато той е малко или некачествен, се получават подобни оплаквания. Понякога заради тях се започва диагностика по посока алергия, тежки лечения с антиалергични елементи, в крайна сметка се оказва, че това е просто една сухота и трябва да използваме изкуствена сълза или някакво друго лечение.

И това се препоръчва на всички?

Всички, които работят на компютър и нямат някакви по-значителни оплаквания, да слагат изкуствени сълзи.

Доколко носенето на очила за компютър помага?

Вероятно имате предвид очила, които абсорбират и предпазват от синята светлина. Отдавнашно изследване доказа, че тя има роля в развитието на макулната дегенерация, свързана с възрастта. Макулата е централната, най-активната зона на ретината. Тя ни дава зрението, с което разпознаваме лицата, четем. Синьо-виолетовата светлина, която е крайният спектър на светлината, възприемана от човешкото око, доказано има роля в развитието на макулната дегенерация. И очилата, които възпрепятстват синята светлина, са препоръчителни, особено при работещите на компютър.

Българите по-късогледи ли са от другите нации?

Азиатската раса има много по-голям процент късогледи хора. Вероятно е свързано и с генетични фактори. Там е много по-добре развита хирургията, лазерните операции на късогледство, далекогледство, астигматизъм. Била съм в Китай и съм видяла с очите си как се настоява, че „пациентът иска да вижда“. Казвам – добре, той ще вижда и с очила. Не, очилата не им харесват много. Ние не се различаваме по отношение на зрението от европейската раса. Друг е въпросът дали българите сме добре коригирани. В Германия по улиците ще видите колко много деца носят очила и шини. В България те са по-малко. Това е белег доколко децата ни са обгрижвани. Данните у нас са отчайващи. Грижата за общото здраве на децата е вменена на общопрактикуващите лекари, а те не могат да направят това, което ние можем като диагностика и лечение на мързеливото око, като коригиране на рефракционните аномалии. Ето едно много важно последствие: на дете, което не внимава в час, лесно му слагат етикет хиперактивно. Лош ученик. А като изследвате това дете, се оказва, че то не вижда добре, че има 3-4-5-6 диоптъра далекогледство, които го натоварват. Това се случи и на близки мои хора – щом сложиха очила на детето си, то се промени. Хиперактивността намаля, увеличи се вниманието.

Какво да изберем – лещи или очила?

В лечебния процес има две страни – пациент и лекар. Пациентът има желания, с които трябва да се съобразим, защото мечтата ни е да имаме щастлив пациент. Но ние трябва да му кажем кое е най-подходящото за него. При всички случаи хората, които носят контактни лещи, трябва да имат и очила. Не е препоръчително лещите да се носят непрекъснато. Като се приберете вкъщи, е добре да ги махнете и да си сложите очилата. Роговицата се успокоява, снабдяването й със сълзи се подобрява. Има паценти, които по медицински индикации – заболявания на предната очна повърхност, глаукома, не са подходящи за лещи. Лещите не са много подходящи за пубертети, защото изискват стриктна хигиена, измиване на ръцете, държане в разтвор, спазване на указанията за продължителност при носенето.

Кога е препоръчително да си направим операция за намаляване на диоптрите?

Препоръчително не е точната дума. Имаме три начина за коригиране на рефракционните аномалии – очила, контактни лещи и операции, които могат да бъдат два вида. При по-млади хора и когато това е възможно по медицински индикации спрямо анатомичните особености на окото, операцията може да бъде извършена с лазер и върху роговицата – най-предната част на окото. При по-високи диоптри, когато няма възможност да се работи върху роговицата, или при по-възрастни пациенти, които наближават възрастта на катарактата, може да се отстрани лещата, независимо каква е степента й на помътняване и да се имплантира такава, която да коригира рефракционната аномалия. Катарактата е много благоприятно заболяване. След отстраняване на помътнялата леща, ако очното дъно е здраво, би могло да се достигне и 100% зрение. И да се вижда без очила и надалече, и наблизо. Операции на перде са се правели и в Древна Гърция, в средните векове – т.нар. реклинация, с игла през зоната между роговицата и склерата лещата е била набутвана в стъкловидното тяло, така че да освободи зеничния план и да се възстанови макар и минимално зрението. При тези операции поне половината очи са загивали, предполагам. Но онези, които са успявали да прогледнат, са разнасяли славата на хирурзите. През 18. век с първата операция за отстраняване на перде на френския лекар Жак Давиел, направена без упойка, започва съвременното развитие на катарактната офталмохирургия.

Пациентът винаги ли има право за корекциите, които иска да му се направят?

Можем да се съобразим с желанията на пациента, ако те са реалистични. Защото ако лошото зрение се дължи не на рефракционна аномалия, а на някаква друга болест, диабет, или при млади индивиди – на мързеливо око, не можем да очакваме зрението да се подобри, независимо че ще премахнем диоптрите. Докато пациентът си мисли точно обратното. Често влизаме в дълги дискусии и понякога се разделяме неразбрани.

Има ли някакви достъпни начини сами да се погрижим за очното си здраве. Яденето на моркови помага ли?

Морковите във всички случаи ни дават витамини, но не могат да ни осигурят някакво лечение. Може да бъде препоръчан приемът на каротеноидите лутеин и зеаксантин, които абсорбират синята светлина и намаляват отрицателното й действие върху очите. Тези съставки не се произвеждат по естествен начин от тялото и се набавят чрез хранителни добавки. Те са и силни антиоксиданти и защитават ретината от уврежданията, причинени от оксидативния стрес.

Накъде ще се развива офталмологията според вас?

Последните години на миналия век и началото на този бяха време на бързо развитие на катарактната хирургия с навлизането на нови апарати, микроскопи, на една все по-щадяща техника, която предизвиква малка оперативна травма и бързо връща пациента към обичайния му живот, както и на много добра зрителна рехабилитация, изключително добри лещи с възможности за корекции на рефракционните аномалии. През последните години насоката е най-вече към персонализираната медицина, за която се говори в целия свят, към много тясната връзка на генетиката с офталмологията, така че терапията да се ориентира персонално. Работи се по генетични лекарства, вече имаме много добри постижения, едно от които е генетично насочено лечение за блокиране на гена, отговорен за Леберовата атрофия (атрофия на зрителния нерв, б.р.).

Вие сте любимите хирурзи на работодателите, бързо връщате пациентите на работа.

Случвало ми се е да оперирам колеги хирурзи. И те си правят сметка, че ако дойдат при нас във вторник следобед, в четвъртък ще могат самите те да оперират.