През последните година-две като че ли свикнахме с факта, че много от нас сме разсеяни, концентрираме се трудно и забравяме лесно. Изследователи от университета в Кеймбридж установиха, че тези проблеми засягат 70% от преболедувалите COVID. Това е червена лампа по темата за съхраняването на младостта на мозъка. Грижата за него засяга всички – от поколението X до поколението Z.

Докато учените търсят така желания ключ към проблема, важен е и нашият собствен принос. Тайна няма. Или по-скоро тайната е същата като при поддържането на младостта на кожата – грижата трябва да започне, докато всичко е наред и все още няма видима нужда.

Нов подход

Според учените мозъкът се развива до 25-годишна възраст, след което е необходимо сами да поддър-
жаме неговата жизненост и доброто му здраве, а съвременното поколение осъзнава, че това е условие и за добрата ни психична кондиция. Освен че ни помага да се чувстваме по-добре тук и сега, грижата за мозъка ни предпазва и от сериозни заболявания в бъдеще. Изследвания* доказват, че 40% от случаите на деменция в по-късен етап от живота ни могат да бъдат „предотвратени или отложени“ чрез превантивни действия, предприети през двадесетте, тридесетте, четиридесетте и петдесетте ни години.
Индустрията работи. Нараства популярността на чая с гъби чага (за които се смята, че засилват паметта) и аромати, за които се предполага, че предизвикват лимбичната система на мозъка, отговорна за емоциите и паметта (розмаринът се счита за особено ефективен). Много са новите продукти и практики, които се появиха на пазара, предназначени да предпазват и стимулират сивото ни вещество. Такива са различните приложения и игри, предназначени да упражняват паметта ни и скоростта на обработка на информацията от мозъка. Приложението Lumosity се използва от над 100 милиона души по целия свят и позволява на потребителите да сравняват гъвкавостта на мозъка си с тази на други на тяхната възраст.

Добрите стари навици

И все пак най-простият и елементарен начин да запазим здравето и тонуса на мозъка е като си създадем и установим основни навици в ежедневието. Това е инвестиция в психичното ни здраве. Все едно осигуряваме на мозъка правилното гориво, като му даваме правилните хранителни вещества, достатъчно количество вода, почивка и активност. Не е изненада, че според изследванията пушенето, включително излагането на вторичен дим, с 30 до 50% повишава риска от деменция в по-късен етап на живота.
Проучванията показват и друго. Въпреки че дейността на човешкия мозък започва да отслабва приблизително с 5% на всяко десетилетие след 40-годишна възраст, има как да избегнем намаляването на когнитивните способности вследствие на стареенето. Промяната в начина на живот може да преодолее дори генетичното предразположение към когнитивно заболяване.

Инструменти за младост

Сред начините да подобрим и развием мозъка и паметта си (което трябва да правим ежедневно) са например подреждане на пъзели с числа. Прочутият невролог и клиничен професор в Университетска болница „Джордж Вашингтон“ д-р Ричард Рестак (автор на повече от 20 книги за ума) препоръчва да използваме мозъка си, ако не искаме той да изгуби възможностите си. В същото време добре е да знаем, че не всички пропуски в паметта ни са проблематични или трябва да ни тревожат. По-леките форми на амнезия са нормална част от живота на огромното мнозинство от хората. Да не си спомняте къде сте паркирали колата си на паркинга е съвсем нормално. Но да забравите как сте пристигнали на паркинга показва потенциални проблеми с паметта. Също така нормално е да забравите номера на стаята си в хотела, но не и адреса на апартамента си.

20 минути на ден

Спортът може да има същия ефект върху мозъка като малка доза антидепресанти. Аеробиката засилва кръвообращението, подобрява паметта и стимулира растежа на нови мозъчни клетки. Това създава нови невронни връзки. Независимо дали бягате, правите тренировки, танцувате или просто ходите бързо, засиленото изпомпване на кръв доказано намалява риска от деменция с цели 30%. Редовните движения подобряват паметта, вниманието и скоростта на обработката на информация. Помагат за контролиране на нивата на кръвното налягане и на холестерола, което е изключително важно за предотвратяване на когнитивния спад.

Невропластичност

Мозъкът ни ще остане млад по-дълго, ако го натоварваме с различни задачи – например да заменяме старите навици с нови. Така развиваме онова негово свойство, което се нарича невропластичност. Важна роля играе и придобиването на нови знания и умения (като овладяването на музикален инструмент или ученето на нов език), които изискват ангажирането на работната памет, дългосрочната памет и други когнитивни процеси на високо ниво. Но ако разстоянието между „можех“ и „не мога вече“ по отношение на паметта става все по-голямо, добре е да проверите каква е ситуацията с посещение при невролог.

Храна за мозъка

Привидно несвързани с мозъка проблеми като висок холестерол, диабет или високо кръвно налягане пряко засягат неговото здраве. Редица проучвания са установили, че причините за появата и развитието на заболявания на сърдечносъдовата система и на мозъка са идентични. Здравословното хранене е важно и в двата случая. Това не означава, че трябва да ядете само салата и зърнени храни. Учените твърдят, че средиземноморската диета, богата на зеленчуци, плодове, зехтин, риба и морски дарове, помага за намаляване на загубата на мозъчни клетки и запазва умствените способности.

Сладкият сън  

Когато спим дълбоко, мозъкът отстранява натрупаните през деня токсини, които допринасят за неговата дегенерация. Процесът на почистване отнема време. Ето защо е хубаво да спим по 7-9 часа на ден.

И да обобщим – така както се грижим за красотата и младостта на тялото, така би трябвало да се грижим и за младостта на мозъка. И двете бихме могли да съхраним със съзнателни усилия. Да научим нов език, да правим дълги разходки, да спортуваме поне половин час на ден, да решаваме кръстословици или да учим стихове наизуст – освен удоволствие тези неща могат да бъдат и съзнателни форми на контролиране на стареенето на мозъка. Колкото по-често и разнообразно го използваме, колкото по-богати впечатления и преживявания трупаме, толкова по-добро здраве му осигуряваме. Не е необходимо да го „храним“ само с интелектуални дейности. Добрият сън, чистият въздух, движенията – физически и емоционални, също са еликсири за него.